Здравейте, името ми е Мария Ковачева и съм на 16 години от един малък град – Троян. Троян е един от онези градове, където новините не се разпространяват само чрез вестника, но и чрез говоренето на хората. Те казват „Те строят нов магазин“, „На тях им трябват пари“, „Те садят още цветя“ и така нататък. Но никога не казват „НИЕ“. „НИЕ“ в контекста на това да направим промяна самите ние беше нещо непознато за мен, докато не станах посланик на Израел за един ден и не срещнах Владислава Цолова от „Аутизъм днес“. В тези институции хората казват „Ние ще“. И тогава осъзнах, че хората от града ми подсъзнателно вярват, че животите им са контролирани от външна сила извън техния собствен контрол. Сега, когато знам как „Ние организираме изложба“ или „Ние се грижим за невидимите деца на България“, се надявам, че повече хора ще вземат животите си в свои ръце. Аз самата ще го направя.
По-нова публикация
