Както съобщихме миналия месец, СУ „Св. Климент Охридски“
беше едно от 7-те училища, спечелили участие в Творчески лагер в Сандански (
ВИЖ).
В периода 3-5 септември Мария Ковачева, Деян Христов, Исмерай Узунова от 10.а и
Ния Чонова от 11.а клас участваха в различни ателиета, водени от
професионалисти.
В Театралната работилница младите актьори Христо Петков и
Лили Гелева бяха заложили на езиковите експерименти на французина Реймон Кьоно „Упражнения
по стил“, за да разчупят нормалната първоначална скованост, да освободят и
развеселят, да провокират и както споделиха накрая, да покажат на учениците, че
Театърът може да е всичко – движение, виц, импровизация и непрестанно общуване.
Творческо и приятелско общуване имаше и в ателието по изобразително изкуство,
водено от художничката Светла Симеонова, която успя да запали момчетата и
момичетата да се изразят чрез рисуване. Истинско чудо сътвориха в ателието по танцово
и балетно изкуство, водено от артистите от националния балет Теодора Друмева и
Кирил Иванов. За един ден, при желязна дисциплина, в изпълнение на учениците беше
поставен истински класически танц от балета „Дон Кихот“ на Минкус.
Попитахме нашите участници, ако трябва да нарисуват,
изтанцуват или изиграят преживяванията си на Творческия лагер в Сандански, как
би изглеждала творбата им. Ето техните отговори.
Ния: Участвах в Творчески лагер в Сандански и ако трябва да
изразя това невероятно преживяване чрез рисунка, то тя би изглеждала по следния
начин: един голям автобус, чиито пътници са участниците от това събитие. Всеки
един от нас държи балон, изразяващ емоциите му. Цветът на моя балон е оранжев и
вярвам, че всички заедно бихме направили една красива, пъстроцветна дъга.
Мария: Имам силата да виждам невидимото и да го показвам на
всички, да чувам нечутите и да им давам гласност, да преобръщам планини и
представи - такова чувство ми вдъхна четката. Ако можех да нарисувам
преживяването си, бих нарисувала един свят на въображението, в който всеки
чувства тези възможности и ги използва.
Исмерай: Ако трябва да изиграя преживяванията си от Сандански,
бих ги изиграла като щастливо малко момиче, на което са му купили шоколад за
първи път. Научната разходка из центъра на града ме накара да се чувствам
като дете, на което му разказват приказка за лека нощ и с нетърпение очаква да
разбере края на историята. Групите, на които бяхме, само за няколко
дни ни сближиха като едно семейство. Театралният курс ни освободи до известна степен от нашите
задръжки, за да успеем да се отпуснем малко и да се насладим пълноценно на
времето си там. Но най ми хареса времето, прекарано в групата по танци, защото
за един ден ние създадохме изкуство, макар и малко, благодарение на нашите
учители.
Деян: Научих се как да дам на една картина живот само с
четка и боя, оставих моята картина незавършена, за да може всеки,
като я види, да я дозавърши със своето
въображение. Тези умения - да боравя по-добре с четката, ги научих от моя
изключително добър преподавател, който ни сподели много от своите техники и ни
помогна да предадем живот на нашите картини. Ако трябва да опиша преживяното в
Сандански с рисунка, бих нарисувал всички участници - как се забавляваме и
същевременно научаваме много нови и полезни неща.
