В края на всяка година правим равносметка, чертаем бъдещи планове и се опитваме да я запомним с най-доброто, което сме дали и получили от хората около нас. Ще започна историята, споделяйки вълнуващия й сюжет, който описва проявлението на анонимното добро.
Делничният ден беше към приключване, когато пред прага на кабинета ми прекрачи Емилия Цокова – служител в нашето училище. Видимо развълнувана, тя седна, за да ми разкаже как трима наши ученици спасяват живота на сина й. При скокове с колелета заедно с тези момчета синът й пада и си удря главата. Докато се обадят на линейка, учениците се сещат да му свалят каската, което се оказва животоспасяващо. Линейката не може да отиде до тях и те го свалят на ръце до нея.
След като чух цялата история, реших, че ще направя групови срещи в класовете на тези ученици. Първо, за да разкажем, че доброто съществува, и второ, за да ги наградим от името на цялото училищно ръководство. В един от последните дни, преди да излезем в онлайн обучение, учениците Ростислав Йорданов, Мартин Кючуков от VII б клас и Денис Йорданов от IX а клас излязоха пред съучениците си не като герои, а като хора, които са направили най-естествения избор – да помогнат безрезервно.
По време на двете срещи чухме и много други
истории за доброто и сме сигурни в едно: „Има на света едно единствено
истинско съкровище – доброто сърце!“. С този цитат искам да ви пожелая
никога да не спирате да вярвате в доброто, показвайте го, защото то е
във вас!
Мария Лекова, училищен психолог
По-нова публикация
