Измина лятната ваканция,
измина във игри, шеги.
Но вече време е за нас
да станем в пети клас.
На мига разбрах,
че ще бъде нещо интересно.
Дойде и първият ми час
и тогаз с едно гласче
добре познато, медено звънче запя:
„Хайде, влизайте деца!”.
В междучасията лудории,
магарии, сто и десет щуротии
ще изговори пети клас
поне до втория час.
Всеки учител си има претенции.
Един иска това, а друг онова.
Пастели, обувки, тетрадки,
но не може да носиш пиратки.
Всички в класа сме различни,
но всички очакват шестици.
Евдокия Джиговска, 5.а клас
ПЕТОКЛАСНИК
Аз съм петокласник вече
и живея надалече
от новото училище,
за което не знам дали е мъчилище.
Затова пътувам с автобуса –
той ме взима след закуска.
Влизам и отивам до еди-кой си кабинет.
Сядам в коридора и си слагам нов тапет.
Чудех се обаче
къде е първият ми час.
Налагаше се да се качвам
до четвъртия етаж.
Учителката ни дойде
наперена като петле.
Малко се ядоса, че домашното го няма,
но аз я баламосах, че е с много хубава премяна.
Всеки учител се оказа различен.
Надявам се всички да ми пишат отличен!
По-нова публикация
