СУ "Свети Климент Охридски" Троян

В час на класа госпожата ни разказа за посещение в дом за деца, лишени от родителска грижа, с неин бивш клас и тогава се роди идеята да направим нещо подобно. Сетихме се за дома в село Дълбок дол, целият клас обсъди какво да предприемем и си поделихме задачите. Разбрахме се по колко пари минимум да се дават, но всеки донесе по малко повече, включиха се и някои родители и за около четири дни събрахме сума от приблизително 230 лв.

На четвъртия ден една група отиде за сладкиши, а друга – за настолни игри. Получихме подкрепа и от възрастните – както от познати, така и от непознати. Таксиметрови шофьори, минувачи и продавачи ни питаха имаме ли нужда от помощ, дори жената в една от книжарниците додаде пари за игра, която искахме да купим, защото разбрахме, че децата обичат да я играят.

След часовете в последния ден преди ваканцията няколко представители на класа заедно с госпожата тръгнахме към Дълбок дол, като от дома бяха дошли да ни вземат с бусове. Сигурно ще попитате защо просто не изпратихме нещата. Отговорът е много прост – защото тези хора имат нужда да общуват, а разбрахме, че рядко ги посещават връстници. Когато пристигнахме, обстановката беше приятна. Разбира се, в началото имаше чувство на смут и притеснение, но всичко това бързо отшумя. Децата са много мили, посрещнаха ни с отворени обятия, рецитираха ни, пяха ни песни, танцуваха и всички заедно се забавлявахме. Това беше важно преживяване за нас.