ИД Електронни медии
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgPfh7xbwPj_M8qM3eeFA0MGE2182vujmS4LY91cuLvSPLIrdd_xQw-PqVQdH8fseMAFZ-OLU2szpRQAnLH8gBe_cNHIXbOKV2bfPvUGCmbBs3t0aE0VC_NczZSZm00IDGmmEIpARu5DEUw/s400/48374036_2227495393927618_2761093264663642112_n.jpg)
В час на класа госпожата ни разказа за посещение в дом за деца,
лишени от родителска грижа, с неин бивш клас и тогава се роди идеята да
направим нещо подобно. Сетихме се за дома в село Дълбок дол, целият клас
обсъди какво да предприемем и си поделихме задачите. Разбрахме се по
колко пари минимум да се дават, но всеки донесе по малко повече,
включиха се и някои родители и за около четири дни събрахме сума от
приблизително 230 лв.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjj0VjFJaKi3G9u2da8b6kidnPZPDiLtO6ty-1jywqjLDoaFlUPl88EDa8hfPlBvJGjJ7JbMd0jwzCzQCjokFOM2oqxPZFeOyQ01tQJjdK2U947lhyphenhyphenEOsRYVJ7ZSXpa1GrKo_N6jhRO1E0v/s400/48378306_2227495610594263_2745114384299720704_n.jpg)
На четвъртия ден една група
отиде за сладкиши, а друга – за настолни игри. Получихме подкрепа и от
възрастните – както от познати, така и от непознати. Таксиметрови
шофьори, минувачи и продавачи ни питаха имаме ли нужда от помощ, дори
жената в една от книжарниците додаде пари за игра, която искахме да
купим, защото разбрахме, че децата обичат да я играят.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEisnbwLgYS86fnrH9VOXNurJaBOvWYKp_2k3a7QouRWBB50eb_E0-U9E3vNmBQJh_lxdFMqehaAOiv89FFhhibepzNFbkKM-7qDXNjrIBITLs4reVYf_yEVpUj-_GWNovrEIlzKh95C1Eh6/s400/48398227_2227496063927551_2351730663142457344_n.jpg)
След
часовете в последния ден преди ваканцията няколко представители на
класа заедно с госпожата тръгнахме към Дълбок дол, като от дома бяха
дошли да ни вземат с бусове. Сигурно ще попитате защо просто не
изпратихме нещата. Отговорът е много прост – защото тези хора имат нужда
да общуват, а разбрахме, че рядко ги посещават връстници. Когато
пристигнахме, обстановката беше приятна. Разбира се, в началото имаше
чувство на смут и притеснение, но всичко това бързо отшумя. Децата са
много мили, посрещнаха ни с отворени обятия, рецитираха ни, пяха ни
песни, танцуваха и всички заедно се забавлявахме. Това беше важно
преживяване за нас.
Ирина Ковачева, 7.б клас