• Място на свободен дух и модерни решения

meteo

Кликайте по картинката и вижте метеорологичните условия на покрива на СУ "Свети Климент Охридски" в Троян или кликнете ТУК и вижте данните в реално време от същата метеостанция на международния сайт EUweather.eu
Нивата на фини прахови частици следете ТУК! Светкавиците в реално време тук!

На разходка в училище

Търсене в този блог

Архив на блога

От Стандарт нюз

Най-четеното през последните 7 дни

Защо е виновна държавата (от в.24 часа)

Публикувано от админ (Борджуков) събота, 6 юни 2015 г.

Неизвестни
извършители
убиват децата
на България

“СЕГА разбра ли защо не искам да минавам през Борисовата градина?”
Така отговори на приятелката ми синът ѝ – ученик в столична гимназия, когато тя му съобщи за трагедията с прободеното в сърцето момче, загинало нелепо в центъра на София. Преди време приятелката ми беше споменала притеснено, че синът ѝ не желаел изобщо да приближава парка. Тя го прие като тийнейджърски каприз и се дразнеше, че в редките случаи, когато успееше да склони момчето си да я придружи из алеите за разходка, то си слагаше слънчеви очила и закопчаваше суитшърта си до брадичката, слагаше и качулка. Синът на приятелката ми беше в един от фен клубовете на “сините”. И горещо убеждаваше майка си, че Борисовата градина е територия на “червените” и пристъпването на син в тази зона е рисковано...
Това е просто щрих. Просто реакция на един тийнейджър на насилствената смърт на негов връстник. Страхът е, който го кара да не припарва до територията на феновете на противниковия отбор. Който го кара да                                                                                             нататък...
закопчава
суитшърта до
брадичката, ако е
със синя тениска Който го кара да не смее да откаже на по-старите фенове след мач, когато го повикат да участва в наказателна акция някъде из кварталите. Страхът го кара да не смее да откаже трева или бира, когато му ги подаде по-старият фен. Страхът го кара да посещава точно определена фитнесзала, собственост на по-стар фен, да купува всеки нов сувенирен артикул на любимия клуб и да носи отличителните му знаци по дрехите си или да ги татуира по тялото си с риск за здравето и живота си... Страх от безпричинния гняв, насилието и омразата. От дивашките закони на джунглата, в която живее.
Ели Ваташка, председател на Сдружението на българските футболни привърженици, заяви преди ден, че убийство на български мач и български стадион няма, и обвини медиите, че са част от проблема с насилието в българското общество.
Да, не беше на стадиона. Беше близо до него. В кафене на “Патриарх Евтимий” и “6 септември”. Младен седеше и пиеше бира с приятели. Дори не беше ходил на мача. Октомври 2000-а. След вечното дерби... Фенове хвърлиха самоделно направена бомбичка под стола му, която се взриви в гърба му. Няколко часа по-късно той почина...
Четох форумите. Както винаги при трагедия безсилният в гнева си народ е с будна гражданска позиция. Стотици вопли. Виновни за нелепата смърт на Георги според народа са: комунистите, демокрацията, управляващите, бежанците, полицията, кметът, чалгата, системата, моралният упадък, липсата на казарма, инкарнираните на земята тежки духове, любовта, протестърите, рецидивистите и лудите, които се разхождат на свобода, богаташите, мутрите, родителите, учителите, държавата...
Синът на приятелката ми знае, че
там, на пейката,
можеше да е той Можеше да е всеки от неговите приятели. И футболът наистина няма никакво значение. Смъртта дебне децата на България не само на пейката в парка.
Децата на България умират нелепо и за смъртта им са отговорни “неизвестни извършители”. Умират стъпкани на стълбите на детска дискотека, удавени в училищен автобус на екскурзия, наръгани с нож в гърба или сърцето, пребити от хулигани, зверски изнасилени в крайградската зона, прегазени от пияни шофьори на пешеходни пътеки или на спирки, катастрофирали самите те след употреба на алкохол, удушени от собствения си луд родител, интоксикирани до смърт от алкохол или дрога...
Изникват въпроси, десетки въпроси, на които няма отговор от години, но поне може да бъдат задавани. Неуморно и безспирно. Докато нещо животоспасяващо започне да се случва.
Колко строго се наказват търговците, които продават алкохол на непълнолетни? Собствениците, в чиито заведения се леят реки от спирт, пласират се килограми екстази и липсва всякакъв контрол? Колко строго се
наказват
полицаите, които
знаят поименно
кварталните
дилъри
и “патрулират” из уличките до училище, където те продават “смърт” на децата ни?
Колко строго се наказват катаджиите, затворили си очите за пиян шофьор срещу една допълнителна надница? Колко строго се наказват съдиите, оневинили доказани престъпници, които отново и отново безчинстват на свобода? Колко строго се наказват продаващите шофьорски книжки и неправомерно възстановяващите отнети точки?
Колко строго се наказват издалите лиценз за продажба на алкохол и цигари на търговски обект в близост до училище?
Колко строго се наказват министрите, оставящи в бедствено положение психиатричните клиники, броящи се на пръстите на едната ръка, които не могат да поемат застрашително нарастващия брой психопати и те бродят като бомби със закъснител между нас?
Колко строго се наказват депутатите, които пренасочват неизвестно накъде единия процент от акциза за алкохол и цигари, който по закон трябва да се употреби за превенция сред младите против употребата на алкохол и наркотични вещества?
Колко строго се наказват лекарите, които знаят и виждат, но мълчат за това какво се случва в градинките в близост до здравните заведения, работещи по метадоновата програма?
Колко строго се наказват собствениците на незавършени и запустели строежи като “Херца” до “Майчин дом” в столицата, където по чудо още няма паднало или починало от предозировка дете?
Колко строго се наказва бездействието на властите, които знаят точно опасните за здравето и живота на децата места в големия град, но не са осигурили подсилено присъствие в тези точки?
Иначе, да, имаме си прекрасен Закон за закрила на детето, който ни убеждава, че “държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност”.
И още “Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси”.
А има ли право
на живот
всяко дете?
И от кого зависи осигуряването на това право?
И наистина ли генералният проблем на държавата са кичозните тоалети на абитуриентите, многото двойки на матурата по математика и нарушаването на вечерния час?
Бог да прости Георги и да даде сили на близките му да продължат напред. Мир на праха му!

Страници в интернет, свързани с Троян и региона




Слушай и гледай on-line в свободния час

Учебници за 8. клас

Връзка


Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес

svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Вход в e-mail -a

ВИДЕОПОРТАЛ

Видеопортал на училището

Преводач

Безплатен многоезичен ONLINE речник


Учебни ресурси в електронен вид


Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.

ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

BG Web Counters


Tyxo.bg counter

Посещения за последните 30 дни

Оптиспринт

Литература