Статия на в.Стандарт
"Не мога да разбера защо просветното министерство налива вода в нашите мелници. Нали уж се бори срещу частните уроци." Това ми казаха две учителки по математика от частни школи, часове след като тестът на седмокласниците за гимназии беше приключил. И двете бяха убедени, че задачите, с които става класирането за елитните училища, не могат да бъдат решени, без детето да е посещавало курсове. И дори те недоумяваха! Какво остава тогава за близо 60 000 седмокласници, част от които са разчитали само на държавната образователна система, за да се подготвят за изпита. Е, тя за пореден път ги излъга.
Тази година просветните чиновници поставиха каруцата пред коня - вкараха на изпита задачи, които липсват в учебниците. Това са онези прословути тестове за международно оценяване PISA, на които децата ни по традиция се представят зле. Въведоха ги, без да са променили учебните помагала и без подобен материал да присъства в програмата. Само с гола инструкция към учителите да "адаптират" задачите в учебника във вид, приличащ на PISA. Доста е спорно кой какво е разбрал и кое как е адаптирал. И защо учители, които в класове с по 30 ученици на различно ниво се мъчат да предадат разбираемо задължителния материал, трябва да правят нещо, което е работа на министерството. Именно то трябваше първо да направи промяната в програми и учебници. И едва тогава да я въведе на изпит, който по принцип би трябвало да мери някакво стандартно ниво на знания. Не да се превръща в олимпиада по математика. И в хранилка за частните учители, към които тази година сигурно ще се устремят много повече седмокласници, уплашени от предстоящия изпит догодина.
Отворен остава въпросът и какво точно мери матурата тази година. Тази по български на пръв поглед би трябвало да установи нивото на грамотност. Не да превръща учениците в псевдолитературоведи, които се мъчат да възпроизведат нещо назубрено с минимум правописни грешки. Защото темата, която им бе дадена, най-вероятно не е по силите и на някои от учителите им. Тя щеше да бъде на мястото си на кандидатстудентски изпит в университета, където се отсяват хора с интереси в областта на литературата. Не на зрелостен изпит, където стандартите са други. Самите задачи в теста пък изобилстваха с неточности и грешки, които могат да подведат точно децата, които са учили. Онези, които не са, ще заграждат кръгчета, без да се замислят, с надеждата все нещо да улучат. Тези, които са чели, със сигурност ще се объркат, когато видят например как съставителите на матурата са написали погрешно възрастта, когато Пенчо Славейков получава заболяването си. Съвсем отделен е въпросът, че една част от въпросите в теста не оценяват нито компетентност, нито грамотност, а просто "запълват бройка", така че задачите да станат общо 41. Те не носят никаква информация за това, владее ли правописа абитуриентът, поназнайва ли поне нещичко от литературата и как прилага тези знания на практика. Така матурата се люшка между изключително високи изисквания към съчинението и минимални - към теста. После ще оценим децата по някаква измислена скала, която не съществува никъде по света. И ще приравним към шестици и петици точките, които навсякъде другаде биха били четворки и тройки. Накратко казано - ще им дадем матурата на аванта. Както винаги сме го правили. И после ще се чудим защо университетите отказват да приемат само с нея и държат на кандидатстудентските изпити, които в нормална ситуация отдавна биха отмрели. Ами защото и матурата ни е такава, каквато е цялата ни държава - служи само за представителност. За легитимност пред Европа. И май за нищо повече.
По-нова публикация
