ОТВЪД БОСТАНА С ДИНИТЕ
„- Ах, колко голям е светът! — извикаха всички патенца. Наистина сега те се чувстваха много по-нашироко, отколкото по-преди в яйцата. - Да не мислите, че това е целият свят? - рече майката. - Охо, той се простира много по-надалеч, отвъд градината, чак до бостана с дините. Ала там аз никога не съм ходила.”
Ханс Кристиан Андерсен, „Грозното патенце”
Ханс Кристиан Андерсен, „Грозното патенце”
Така големият датски мъдрец Андерсен подсказва на внимателните си читатели как изглеждат ограничените патици и най-вече – ограничените хора. Те може да са дори симпатични, добронамерени, да живеят правилно. Но никога няма да им хрумне, че светът е много по-голям, по-пъстър, по-вълнуващ и предизвикателен, отколкото те си представят.
Предполага се, че училището е място, където растящият човек постепенно, ежедневно открива какво има по-нататък и по-нататък, и по-нататък в големия свят. За целта са нужни хора, които да знаят, че светът не свършва с бостана с дините, и други, които им вярват и искат с тяхна помощ да го опознаят. И да намерят своето собствено предназначение в него.
Светът, признаваме или не, непрекъснато се променя. В очакване българската образователна система да го догони, хората в училище могат да направят немалко в посока излизане от бостана. Смеем да кажем, че в Троян и в СОУ „Св. Климент Охридски” подобни опити има. Много видими и невидими за обществеността успехи го потвърждават.
Нели Генкова
Юбилеен вестник, май 2011 г.
Юбилеен вестник, май 2011 г.
По-нова публикация
