СУ "Свети Климент Охридски" Троян

Поредният бум на агресивни прояви от страна на ученици беляза лятната ваканция. Какви са причините за детското насилие и има ли начин да му се противостои? Премести ли се тормозът от класната стая в нета и как родителите да се борят с него? По всички тези въпроси "Стандарт" разговаря с психолога Иван Игов.

- И друг път съм наблюдавал лятната агресия на младите. Лятото е времето на най-големите социални контрасти. Тогава много ясно и особено болезнено при децата и юношите се вижда кой има възможности да отиде някъде - на почивка или в чужбина, кой има най-лъскавите дрешки. При тези, които не могат да си позволят това, се засилва чувството на безнадеждност и усещането, че са отхвърлени от обществото. Тогава агресията се обръща срещу някого, на когото ти приписваш своята загуба. Когато говорим за деца, искам да подчертая, че тук не можем да приписваме вина. 

Просто средата, в която са пораснали, и абдикацията на цялото ни общество от тях носят този резултат. Всъщност ние това го видяхме и в много европейски страни това лято. Много от колегите, които анализираха случилото се в Лондон, казаха, че това е бунтът на бедните. Той нямаше конкретен повод, това беше бунт, при който ти отиваш да вземеш нещо, което не можеш да притежаваш по друг начин. Защото, както те казват, "Някой ни го е отнел". И наистина, когато говорим за деца и юноши от социалната низина, в голяма степен обществото, не давайки шансове на тях и семействата им да живеят по друг начин, им отнема шансовете за развитие. При нас тази агресия не се е обърнала към обществото, все още тя е на нивото на междуличностните отношения. Но ако ние продължаваме да се отнасяме безпардонно към поколението, което идва след нас, определено ще я докараме дотам.

- Категорично. Това е бунтът на социалното разделение. Преди известно време едно момче и момиче на 16 години убиха своя приятелка за 10 грама злато, онзи ден убийството стана заради стрък канабис. Освен че през лятото най-силно се чувства разделението, тогава най-остро се усеща и самотата, липсата на подкрепа и на обич. Тези, които са обгрижвани и обичани, правят нещо заедно с родителите си. Другите са изоставени на една дълга ваканция - три месеца за едно дете са почти цяла вечност. Когато ти не знаеш какво да направиш за себе си и никой не ти предлага никаква алтернатива, можеш да решиш, че единственото, което ти остава, са алкохолът или наркотиците.

- Ние сме на границата на хуманитарна катастрофа по отношение на образованието. Имаме най-ниския бюджет за образование в ЕС и вероятно в света, а най-високия за полицията. Вгледани в икономиката, в кризата, в инвестициите, в магистралите, пропускаме най-важното - бъдещото поколение на България. Семейството е оставено без помощ. В Хартата за правата на децата една от основните тези е, че държавата е длъжна да осигури подкрепа и помощ на семействата, за да могат да отглеждат децата си в нормална, безопасна и развиваща среда. При нас държавата дава някакви пари и след това прехвърля цялата отговорност на семейството. В същото време то не е подготвено за новите предизвикателства. Няма как да отглеждаш децата си, както си бил отгледан от своите родители. Децата живеят в друг свят, различен от нашия - света на мобилните комуникации, на социалните мрежи. Наши изследвания от миналата година сочат, че само 15 на сто от родителите знаят какво точно правят децата им в интернет. В същото време над 87 на сто от децата съществуват в киберпространството. Родителите дори са доволни, че детето си седи вкъщи. А всъщност то се прибира от училище, сяда на компютъра и "изчезва" във виртуалния свят.

- Само това успяхме да направим, защото у нас май че никой освен медиите не се заинтересува от тези проблемни изследвания, които правим. И в последните години те са финансирани не от държавата, а от УНИЦЕФ - като в третия свят. През това лято помагах на колегите от УНИЦЕФ за тяхната инициатива "Училище за родители", насочена към ранното детство. Една страхотна програма, имаща за цел да подпомогне родителите във възпитанието на децата им в една възраст, която е най-важна за тяхното развитие в бъдеще. Иска ми се повече хора да подкрепят това с по един SMS, защото държавата нехае... В същото време в училище, където на чиновете седят бъдещи родители, ние дори не се сещаме да въведем подобно образование. Но се сещаме да въведем отново военно обучение. Сега ще ги пращаме да маршируват и да разглобяват калашници, но няма да ги учим да бъдат по-добри родители.

А по отношение на интернет - установихме, че в седми клас вече 1/3 от децата се оплакват, че през последната година са били жертва на тормоз в мрежата. Най-честите форми са пускане на клюки в социалните мрежи, отнемане на самоличност или обидни и заплашителни съобщения по мобилния телефон.

Ако се върнем на въпроса защо агресията избуява сега през ваканцията, ето още един възможен отговор - преди година децата през лятото си седяха вкъщи и си играеха с връстници от махалата, с едно близко обкръжение, което познават. Сега те могат да се срещнат с когото и да било в киберпространството. Ако преди децата бяха тормозени най-често в училище, сега тормозът е без граници и ваканция.

Децата ни не са научени и как да си прекарват свободното си време. За да ти е кеф, трябва да пиеш или да пушиш трева. Това е изкривеното чувство за възрастност, защото това виждат от възрастните. Не искам никого да обиждам, но за мен това е наложено от чалга културата, където да караш на червено, да се надрусаш, да правиш безразборен секс се смята за престижно. Децата и юношите винаги са имали нужда от значими възрастни, които да им показват кой е истинският начин, по който могат да живеят. Чалга културата доведе на преден план едни псевдозвезди, известни с това, че са известни, които имат мизерен морал и мизерен начин на поведение. Те самите нямат никаква социална отговорност и са с полуизградена ценностна система. И децата четат и гледат кой къде отишъл, кой с кого преспал и за съжаление се идентифицират с това. Къде е алтернативата на тези "велики" фигури?

- Всъщност в образованието не се прави нищо. От години се пишат проектозакони и концепции, които единствено се стремят да запазят статуквото. Защото в образованието има много гилдии и много интереси, които нямат нищо общо с децата. Сега се правят опити за компромисни решения, но това няма как да се случи. Времето за компромиси и реформи отдавна свърши, сега трябват истински мерки и истински политици, такива, които умеят да вземат непопулярни решения. Образованието се нуждае именно от тях. Давам само един пример - тази година в училище ще влязат около 3000 деца повече от миналата. Това ще се случи в големите градове, в които и без това училищата са претъпкани. Училищната среда в тези училища е под всякаква критика, а в същото време се обяснява как децата от първи до четвърти клас ще бъдат на целодневно обучение. Как ще стане това, когато няма място и пространство? Нищо не бе направено и за облекчаване на училищните програми. Какво от това, че децата няма да си носят пълните чанти с учебници, когато глупостите ще продължат да си бъдат в същите тези учебници?

- Това е вървене след събитията. Значи ние първо ще създаваме с безхаберието си една свръхагресивна среда, а след това ще вкараме вътре някакви хора, за да се справят със същата тази агресия. Как точно ще стане това?

За да имат успех колегите в училище, първо трябва да се промени самата училищна среда, обемът на учебното съдържание и начинът, по който то се поднася. Давам ви само един пример - най-тежкият стрес за децата в начален курс са така наречените матури в 4 клас. Това иначе се представя като външно оценяване, но направено по абсурден начин. Вместо да се оценява системата (анонимно и със случайни извадки), се оценяват децата. Върху бедните им главици се стоварва цялото безумие на образователната ни система и когато дойде това време, аз и моите колеги на ден получаваме десетки обаждания от родители за деца, които са в много тежък стрес. Когато самата система постоянно нагнетява напрежение, дори на всяко дете да сложиш психолог, той не може да реши проблемите. А вторият проблем е, че в България не са чак толкова много подготвените училищни психолози - няма нито една магистърска програма, която реално да ги готви. И ако трябва сега да назначим 5000 души, ние няма откъде да ги вземем.