Всеки човек е личност, всеки човек е ценен. Многообразието в света ни учи да сме толерантни, показва ни колко е пъстър животът и колко много и различни начини има да изразим себе си. Независимо от това къде живеем, каква религия изповядваме, какво увреждане имаме, ние искаме да споделим с другите нашия свят, нашите ценности. Съпричастни и толерантни сме, ако не отблъснем този опит, ако подадем ръка за поздрав и приемем чуждото послание.
Много е важно как всеки човек тълкува сам за себе си думата толерантност? Какво търси в значението й? Какво прави, за да я направи част от себе си? Именно тези въпроси провокираха днес учениците в училище да споделят мнението си по темата. Ученическият съвет към училището беше подготвил и цветни послания с цитати, които достигнаха до голяма част от присъстващите, с идеята да запазят посланията в мислите си. Във фоайето на училището изнесохме изложба от рисунки за по-малките ученици, на които показахме, че светът е за всички, а изкуството ни обединява.
Нашата визия е, че когато човек се научи да бъде толерантен към себе си, той става толерантен и към другите, но това да си толерантен, изисква и да си отговорен. Толерантността изисква да си разбиращ, да умееш да се поставиш на мястото на страдащия, да усетиш какво изпитва човекът срещу теб. Толерантността е свързана и със способността на човек да подкрепя и помага на страдащия. Да вижда в него различието, без да го упреква затова, да намери красивото в него и да го насърчи да използва това свое качество в правилната насока. Толерантността не е просто някакво отделно взето качество, а резултативен фактор от взаимната свързаност между различни свойства на личността.
За да се възпита толерантно дете, е необходимо да се отчита фактът, че детето е огледало на вида и характера на взаимоотношенията между хората, с които общува. Ето защо, като начало ние самите следва да се отнасяме толерантно помежду си, за да може децата да следват примера ни.
Мария Лекова
По-нова публикация
