Преди две седмици
имахме родителска среща.
Родителите се уговориха с
господин Андреев, че на 27 октомври ще ходим на екскурзия до Велико Търново. Ние много се зарадвахме.
Дойде събота. Всички бяхме много развълнувани. Качихме се в автобуса. Беше много тъмно. Всички пристигнаха, настанихме се и тръгнахме. По време
на пътя повечето момичета и Желязко си правеха мюзикъли. Правихме си също и
групови селфита. Навън стана светло.
Спряхме за почивка на една бензиностанция. Всички слязохме да ядем сандвичи.
Пак се качихме в автобуса. Целият автобус се разтресе, защото Ради искаше да се премести
на друга седалка.
След дълго време най-накрая стигнахме във Велико Търново. Минахме покрай Университета. Спряхме се до един офис. Взехме
билета за отстъпка и тръгнахме за
Восъчните фигури. Влязохме вътре. На портала имаше двама рицари. Като влязохме, една жена ни се скара да не викаме
и да не се държим като бесни дечурлига. Два
пъти алармата изписука. Там видяхме цар Калоян, болярите и битка при Царевец. Беше много
интересно.
Тръгнахме за
Царевец. По пътя видяхме много чужденци: японци, китайци, румънци, турци
и руснаци. Всички японци искаха да се
снимат с нас. Говорихме си с тях на
английски и малко на китайски (Коничи ла). Стигнахме до едни хора, които правеха куклен театър. Тези кукли, когато им пуснеш
монета, те плюят с вода. След театъра имаше сцена, на която се снимаш като
рицар, цар или царица. Ради беше първи. Всички се изредихме след него. Малко преди
да стигнем горе, видяхме три камбани и господинът каза на момчетата, че ако ударят най-високата камбана,
няма да пишат цял месец домашно по
четене. Стигнахме горе. Осъзнахме, че нямаме пари на дребно, за да погледнем през телескопа.
Отидохме до една скала, от която са хвърляли предателите.
Пристигнахме
в парк Мини България. Всичко беше изобразено в малък вид и това беше доста
симпатично. След това
решихме да отидем на Самоводската чаршия. Имахме на разположение един час и
половина да се разхождаме и купуваме неща. Имаше всякакви джунджурии. Отидохме
да играем на гоненица на площадките.
Тръгнахме си
от Търново. Почти всички спаха по пътя. Наближихме Троян. Почнахме да пеем.
Всичко беше
много хубаво, защото бяхме заедно!
Елена Ангелова и Даяна
Добрева, 4.б клас
По-нова публикация
