• Място на свободен дух и модерни решения

meteo

Кликайте по картинката и вижте метеорологичните условия на покрива на СУ "Свети Климент Охридски" в Троян или кликнете ТУК и вижте данните в реално време от същата метеостанция на международния сайт EUweather.eu
Нивата на фини прахови частици следете ТУК! Светкавиците в реално време тук!

На разходка в училище

Търсене в този блог

Архив на блога

От Стандарт нюз

Най-четеното през последните 7 дни

Просветата се оплете в стратегии без край (standartnews.com)

Публикувано от админ (Борджуков) понеделник, 2 юни 2014 г.

На 29 май 2014 г. кабинетът "Орешарски" стана на годинка. След евровота на 25 май равносметката за последните 12 месеца работа е особено решаваща за бъдещето на правителството. Че ремонтът му е наложителен, вече признаха коалиционните партньори БСП и ДПС. Какъв път извървя правителството от плана "Орешарски" до днес? Кои обещания изпълни и кои реформи се оказаха "костелив орех"? В навечерието на 29 май "Стандарт" започна серия анализи за политиката на кабинета по сектори. Днес на фокус е образованието, чийто ресорен министър проф. Анелия Клисарова се оказа и "на мушката" за евентуални смени в отбора на Орешарски.

Образованието е една от областите, в които за около година управление на практика не се случи нищо. Въпреки заявките за промени, на този етап в просветното министерство основно се пишат стратегии с хоризонт 2020, но почти липсват конкретни мерки с по-краткосрочно действие. И двата основни закона, които се чакат от МОН - за училищното и висшето образование, са на етап пренаписване, като сроковете за тях се изместват все по-далеч във времето. 
Очевидно амбицията на МОН е за генерална реформа както в университетите, така и в училищата, което изисква повечко време. Междувременно обаче на преден план биват лансирани идеи, които повече притесняват, отколкото успяват да успокоят академичната общност. На моменти остава впечатлението, че засега екипът на МОН по-скоро подхвърля предложения, за да бъде тествана обществената реакция, но едва ли има ясна посока за реформите. 

Просветният министър Анелия Клисарова започна мандата си със скандал, заложен от нейните предшественици. Дни след като седна на министерския стол, стана ясно, че на сайта на ведомството са качени нови учебни програми по български език и литература, в които липсват знакови произведения и автори. От програмата бе отпаднал "Тютюн" на Димитър Димов, "Бай Ганьо" гастролираше само в учебниците на шестокласниците, но не и в тези на гимназистите, от Ботев и Вапцаров бяха запазени по една-две творби. Всъщност проектите бяха разработени по времето на ГЕРБ и качени на сайта с подписа на служебния зам.-министър Марияна Банчева, но успяха да изиграят лоша шега на министър Клисарова. Която първо ги защити, защото по мнение на експертите олекотявали учебната програма, и с това провокира цяло опълчение срещу себе си в социалните мрежи. Впоследствие министърът промени позицията си и уточни, че нито един знаков автор няма да бъде пипан. Бе организирано допитване до учителите, които като цяло препотвърдиха сега действащите програми и така то на практика не доведе до абсолютно нищо. За изготвеното от хората на ГЕРБ обаче са отишли немалко пари, отпускани по европрограми, въпреки че проектите така и няма да видят бял свят. Те вероятно ще бъдат написани наново и за тях ще се похарчат допълнителни средства. В суматохата така и не стана ясно има ли наказани за профуканите без никакъв видим резултат евросубсидии. Още повече, че след това и учителите по история въстанаха срещу проектите за промени по техния предмет, които предвиждаха той да се учи само по желание в последните класове. Една от амбициите на просветния министър от самото начало на мандата е въвеждането на нов училищен закон. Сегашният пренаписван и кърпен хиляди пъти все още носи името "Закон за народната просвета" и като цяло е от 1991 г. Нов проект бе готов още по времето на тройната коалиция, след това свое предложение внесе и ГЕРБ, но те така и не стигнаха до приемане. И в двата обаче бе заложена промяна на училищната структура, като основното образование се завършва след седми клас, а гимназията се дели на два етапа. Първият е до 10 клас и е задължителен, а вторият - до 12 и през него учениците се профилират според интересите си. Министър Клисарова в началото също застана зад тази структура и заложи срок за приемане на закона до миналата Коледа. След това обаче стана ясно, че от предишния проект ще бъде запазено твърде малко, а структурата на образованието най-вероятно ще се промени отново. Това означава, че самият закон ще се забави още и със сигурност няма да влезе в сила през следващата учебна година. Засега се знае, че от него отпада вариантът гимназията да се дели на две. Основното образование пък ще се завършва или след 8 клас, както досега, или дори след девети. По този начин МОН ще се опита да задържи в класните стаи учениците до "конституционната" 16-годишна възраст, когато образованието е задължително. Аргументът е, че сега мнозина отпадат от училище още след завършването на основното си образование. Ако седми клас се приеме за негов край, част от тийнейджърите ще се прощават с школото още на 14-годишна възраст. По всяка вероятност в закона ще има и други генерални промени, още повече че министерството замисля изменение в начина на финансиране на училищата. Делегираните бюджети ще се коригират така, че малките училища да получават компенсации за ограничения си брой ученици. Ще има и средства за поощрения на резултатите от обучението - все едно дали става дума за елитна гимназия с отличен успех, или за училище в ромско село, което с усилие се е придвижило от двойки на матурите до среден успех 3. Сегашният екип на просветното министерство поставя в центъра на реформата учителя, докато екипът на ГЕРБ се бе фокусирал върху ученика. Това вероятно е основателно, защото проблемът с педагогическите кадри виси със страшна сила - на много места те не достигат или са в предпенсионна възраст, което означава, че в близките пет години ще освободят още места. Засега МОН има амбицията да промени системата, по която се обучават и квалифицират учителите, чрез амбициозната стратегия за привличане на педагогическите кадри. Ако тя заработи, ще бъдат уеднаквени изискванията при обучението на учители, все едно в кой университет става това. Професията пък ще стане регулирана, което я поставя наред с архитекти и медици. На практика обаче това ще означава също, че вероятно ще има лицензиращ орган за педагозите, който ще им дава учителската правоспособност. Предвиждат се и стипендии за младите учители, както и бърза писта в кариерата. Липсва обаче информация по един от най-ключовите въпроси, които стоят в основата на привличането на всякакви видове кадри - ще има ли пари за съществено увеличение на заплатите на учителите, които в момента са доста ниски. Към момента се подготвя вдигането им през юли с около 30 лв. Ако обаче министерството замисля революция в учителската професия, това със сигурност е твърде малко. 

Борд изправи ректорите срещу министерството 
В областта на висшето образование нещата също са на ниво писане на дългосрочни планове. В края на миналата година Клисарова оповести един проект на стратегия за него, с което си спечели острата реакция на ректорите. Тя предвиждаше разделение на властта в университетите - ректор, който се занимава с образователната политика, и борд, който се грижи за харченето на парите. Шефът на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев тогава реагира много остро, че това посяга на автономията им. Министър Клисарова оттегли идеята, но на практика идеята за разделено ръководство, макар и не под името "борд", продължава да присъства в текстовете, генерирани от МОН. Онова, което така и не стана ясно, бе кой е автор на стратегията - дали кабинетни чиновници или в създаването й все пак е участвала и научната общност. Защото тя има амбицията да реши и един от най-болните въпроси - финансирането на университетите. Замисълът е тази промяна да стане чрез въвеждането на прием по държавна поръчка. Ако това стане, резултатът ще бъде, че парите на държавата ще бъдат пренасочени към специалности, от които тя и бизнесът имат нужда, основно инженерни, природо-научни и педагогика. Икономика и пиар например в голямата си част ще трябва да се учат вече платено. Като резултат вузовете ще трябва да закрият специалности, към които няма интерес, и това да доведе до "оптимизация" на тяхната бройка, при това без административни мерки. Стратегията в момента е пусната за съгласуване с ректорите, а на нейната база трябва да бъде изработен нов закон за висшето образование. Трудно е да се предскаже дали това ще може да се случи през този мандат. По всяка вероятност множеството дискусии, съгласувания и кръгли маси, през които преминават всички подобни проекти, ще парализират процеса така, че дори и този документ да стане факт, това сигурно ще бъде едва в края на мандата.

АМБИЦИИ 
Уроците влизат в смартфона Много амбициозна е и стратегията за информационните и комуникационни технологии, която предвижда уроците да влязат в таблета и смартфона до 2020 г., ако всичко върви по план. Дотогава електронни дневници и бележници би трябвало да има повсеместно, а е-учебниците ще бъдат качени на специален портал. Засега обаче българското училище все още няма дори повсеместен интернет - едва догодина половината от всички школа ще бъдат оборудвани с безжичен нет. 
Копирано от standartnews.com

Страници в интернет, свързани с Троян и региона




Слушай и гледай on-line в свободния час

Учебници за 8. клас

Връзка


Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес

svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Вход в e-mail -a

ВИДЕОПОРТАЛ

Видеопортал на училището

Преводач

Безплатен многоезичен ONLINE речник


Учебни ресурси в електронен вид


Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.

ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

BG Web Counters


Tyxo.bg counter

Посещения за последните 30 дни

Оптиспринт

Литература