СУ "Свети Климент Охридски" Троян

"Това не са задължително училищата, които извеждат отличници и шампиони, защото в тях поначало отиват деца с по-високо ниво на подготовка", разказа зам.-министърът на образованието Мариана Банчева. В действителност се търсят онези училища, в които влизат деца с ниско или средно ниво, но учителите успяват да извлекат най-доброто от тях и да повишат успеха им. Така може да се окаже, че школо, достигнало успех 3,50 след години на масови двойки е положило повече усилия и заслужава поощрение.

Стела Стоянова

Проучването ще съпостави не само резултатите им от миниматурите в четвърти и седми клас, а и условията, в които децата живеят. Подобни изследвания се правят редовно и при международните оценявания PISA и PIRLS. Неотдавна резултатите от второто за България показаха, че децата от бедни семейства се ориентират по-трудно в тестовете, които им се дават.
"Вече имаме един випуск ученици, който е минал през национално външно оценяване в четвърти и седми клас. Но не знаем какво е станало с тези деца - колко от тях са в чужбина, в кои училища са попаднали с резултатите от изпитите", разказа Мариана Банчева. Затова министерството е пуснало анкета до всички осмокласници и техните родители, с която се опитва да идентифицира къде са сега хлапетата. Въпросите изясняват в каква среда живеят те, колко образовани са майката и бащата, какви материални условия им осигуряват. За първи път на децата се задават въпроси колко часа на седмица отделят за частни уроци. Досега просветните шефове преглъщаха мълчаливо факта, че десетки български малчугани влизат в добри училища и университети не толкова заради подготовката, която получават в клас, а заради допълнителните часове в частни школи, за които родителите се охарчват. Неотдавна дори учители в ромски училища заявиха, че отличниците в традиционно водещите школа се дължат в по-голяма степен на "паралелната образователна система", докато техните ученици не се възползват от нея, включително и поради бедност.
Един от ключовите въпроси в анкетата е на какъв език се говори в семейството на детето, когато то не е на училище - български, ромски, турски, арменски, иврит или други. Има питания, свързани с това, дали майката и бащата работят, или са безработни през последната година, както и какво е най-високото образование, което родителите имат. Децата трябва да посочат също при какви условия живеят - например имат ли собствена стая или поне свое бюро, на което да подготвят уроците си. Трябва да отговорят също дали семейството притежава компютър с интернет, книги, картини, има ли климатик, плазмен телевизор и съдомиялна. Таблетът и смартфонът също трябва да бъдат посочени, ако у дома има такива. Един от въпросите е свързан с това, притежава ли семейството речник, както и ползва ли детето образователни компютърни програми. Специално внимание е отделено на броя книги, които фамилията притежава, както и на произведенията на изкуството, ако има такива. Така покрай другото анкетата ще отговори и на въпроса дали бедността или заможността на семейството се отразява по някакъв начин на подготовката на детето.