На 12 май над училищната сграда, по установена вече традиция, политнаха и балоните на зрелостниците от випуск 38-и. Преди церемонията в училищния двор, след две години прекъсване поради противоепидемичните мерки, актовата зала събра ученици, учители и гости, за да се чуят думи на равносметка и благодарност. Ето как 12-класниците се чувстват на прага на зрелостта според колективния текст, сглобен от техните последни училищни есета:
Най-хубавото време
за мен беше като дете. Нямах никакви грижи, задължения и единственият ми
проблем беше, когато някое дете ми вземе играчката. Истинският живот
започва едва след като човек завърши гимназията. Сега е моментът да
започна да следвам пълноценно мечтите, волята и сърцето си. Ще настъпи
краят на забавленията в междучасието, на кънтящия смях, който се чуваше
по коридорите, на безгрижните тийнейджърски дни в училище. Моментът, в
който един ученик завършва и официално влиза в света на възрастните, е
изпълнен както с щастие, така и с тъга. Щастието е поради самото събитие
и спомените за изминатия път, а тъгата е по отминалото време на
безгрижие и спокойствие, което никога няма да се върне. Човек хваща в
собствените си ръце писалката и започва да пише сам историята на живота
си. Ще трябва да изляза сама срещу живота, такъв, какъвто не съм го
виждала досега – суров и безпощаден, без цензура или спирачки. Човек
започва да си задава въпроси, изпитва притеснение дали ще се справи,
дали ще успее да постигне мечтите си, дали в края на живота си ще бъде
удовлетворен от целия си житейски път. Неизбежен е моментът на
прекрачването прага на новия живот, новите страсти, новите страдания,
новите приключения. Възможностите ти стават по-големи, целите – все
по-мащабни. От един тийнейджър се превръщаш във възрастен с
отговорността, наречена живот. Дали ще изберем прага, който да прескочим
с един крак, или стълбите, по които ще се качваме по-дълго, зависи
изцяло от нас. И ще вървим напред – с риск, но не безразсъден; с думи,
но не напразни; и с действия, които ще доведат до нещо добро. Животът е
като книга – всеки ден е нова страница – нова начало, нова възможност.
Хората, които са успешни, са малко, защото волята им е силна и се борят с
живота. Провалът не е причина да се откажеш, а е част от процеса на
успеха. Животът е като колело. Щом ни е трудно, значи се движим нагоре.
Животът ни показва не само какви сме, но и как да се борим. С близките и
семейството се чувстваме сигурни, спокойни и защитени, защото знаем, че
винаги ще имаме една протегната ръка, която да ни издърпа до върха.
Родителите придават една голяма увереност у човека, с която той се
чувства подготвен, подкрепен, силен и мечтаещ за успехи. Искам да
накарам родителите си да се гордеят с мен. Ще се гордеем с децата, които
сме отгледали и възпитали. И всъщност това е важното – Живота… да го
направиш по-добър за себе си и за другите.
По-нова публикация
