От Меги, Юлка, Ивка, Ани и Тами
Дойде краят на учебната година. За първи път щяхме да получим бележниците си от г-н Андреев не в класната стая, а в килийнито училище в Селци.
На 01.06.2014г. с родителите и с няколко коли тръгнахме към Гумощник. Там ни чакаше леля Ани Велева и ни заведе в двора на училището и църквата. Запалихме свещички за здраве пред великолепния иконостас и видяхме паметника на загиналите на "Титаник" жители на селото.
Дойде най-важният момент - раздаването на бележниците. Влязохме в килийното училище, в което са се учили децата преди век. Писахме с пръстче в пясъка, наказаха ни да носим табелки, както са наказвали немирниците преди 100 години. Бабата на Чипито и г-жа Босева разказаха спомени от ученическите си години. Г-нът ни раздаде бележниците.
Леля Ани ни заведе в двора на нейната къща. С влизането отнове се озовахме в 19. Век – стайте в къщата са обзаведени точно така, както са били преди век. Ядохме най-вкусната баница и жито, направени от г-жа Босева и леля Ани. Гонихме се, търкаляхме се, смяхме се. Времето ни направи чудесен подарък- реши да си почине и цял ден не валя.
След много веселба се качихме в колите и тръгнахме към Троян. По пътя спряхме пред читалището на село Гумощник. Качихме се на голямата сцена, влязохме в библиотеката. Тук на времето е кипял живот, всеки ден са се прожектирари филми в киното, а сега …
Тръгнахме си уморени, по щастливи.
Лельо Ани, благодарим ти за всичко !
Ти ни показа какви трябва да бъдем.
По-нова публикация
