На 24 октомври 2026 г. със 7 деца от 7А клас на СУ “Свети Климент Охридски“ (Михаела, Сияна, Яна, Валя, Еманоела, Божидар и Светослав), Антонио от 7В, както и братята Александър – 7Б и Илия – 10Б, проведохме една планувана екскурзия в землището на Черни Осъм.
Началото поставихме в центъра на селото, където децата видяха родната къща на Радю Минков – първия българин, преминал сам от Ком до Емине в зимни условия. После поехме по пътя си и след около час бяхме в махала Иваншница. Там децата разбраха коя е къщата на последната жителка на тази махала – баба Елена (няколко пъти, докато беше жива, ученици от нашето училище, водени от г-жа Цветанка Босева, есенно време помагаха за цепенето и подреждането на дървата й).
По-нататък – вече „по стръмното“, поехме към махала Ибовци, където стана непредвидена, но много сърдечна среща със сем. Таня и Цецо Ибови, които ни стоплиха с балкански чай, мед и сладки приказки за миналото на тази махличка. Запалихме свещички в параклиса „Свети Димитър“, който това семейство е съградило с обич и признателност към дедите си.
След приятната среща поехме към връх Иван дял. Там децата, почти от птичи поглед, се насладиха на гледката към с. Орешак, част от гр. Троян и с. Ч. Осъм, а като обърнаха поглед на юг, се възхитиха на Юмрука, Амбарица, Купена…
Не ни се тръгваше, но имахме още една спирка – скита „Свети Никола“. Там ни очакваше Петър Спасов, стопанисващ това свято място. Той увлекателно разказа историята на скита и връзката с хайдут Велко, показа ни и неговия гроб.
В махала Ибовци и при скита засадихме по една ябълка (стар сорт „Графенщайн“) с любезното съдействие на Краси Балински, който помогна много за осъществяването и на този излет. Заедно с него поставихме по пътеката няколко табелки (предоставени от Николай Тодоров), които да напомнят, че трябва да сме отговорни и да пазим горите от пожари.
Специална благодарност отправям към Веселка Миндевска, която за пореден път имаше готовност за медицинско обгрижване на групата, но за наша радост всичко беше наред. Изключително приятно беше и присъствието на нашите колеги Цветанка Босева и Наталия Хаджийска, които допринесоха за ведрата атмосфера по време на похода.
Накрая, но не последно място, се радвам, че с нас беше и майката на Светльо – Антония, която видимо съпреживяваше всички емоции заедно с групата.
Когато слязохме в махала Миленча, децата видяха и родната къща на Илия Илиев – създател на природонаучния музей в Ч. Осъм.
Преди да се разделим, поизморени, но доволни, си обещахме, че където и да сме, няма да забравяме красотата на родния край.
